FREE.BG

Взаимопомощ за безплатен хостинг FREE.BG
Дата и час: 29 Мар 2024, 12:33

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: За БГ убразованието
МнениеПубликувано на: 21 Сеп 2009, 19:20 
Някои добавки към доклада на Милен Велчев за образованието
Валери Найденов

Докладът на финансовия министър за българското образование цопна в блатото, направи няколко кръга и водата май затихна.
Най-активно отношение към него взеха само някои бюрократи от областта на просветата - че това не е работа на министъра на финансите, да си гледал бюджета, имало си специалисти.
Истината е, че образованието плаче за реформа, но бюрокрацията се бори да запази статуквото. Хората от системата по принцип няма как да я променят. Те не могат да се вдигнат за ушите. Промяната може да дойде само отвън, и то от хора, които могат да съпоставят нашето със западното (поточно англосаксонското) образование. А Милен Велчев е тъкмо един от тях, предполагам.
Освен това финансовата картина винаги говори много. Знаем например, че бюджетът вече дава по 1,5 милиарда лева на година за образование. Истинските обществени разходи обаче със сигурност са поне 2-3 пъти по-високи.
Въпросът е - какво получаваме срещу тези пари и кой го получава. Щом завършат университета, кадърните български младежи моментално духват на Запад. Обучавали сме ги 15 години, да не говорим, че сме ги създавали и възпитавали, след което ги харизваме на бедна Германия, Швейцария, Англия и др. Така за последните 10-12 г. сме субсидирали Запада с поне 700 000 висшисти.
Тъй като в доклада тази сметка липсва, аз приемам, че цялостното образование на един висшист струва на страната ни най-малкото 100 000 долара. Значи сме подарили на богатите страни поне 70 милиарда долара.
Тази сума може да се оспори, но милиардите пак са си много. Да образоваме безплатно бъдещи емигранти, е все едно да ей изнесем радиаторите на балкона и да отопляваме атмосферата, а самите ние да зъзнем вътре и да псуваме топлофикацията. Така че дайте да приберем радиаторите вътре - висшето трябва да се заплаща от висшиста в пълен размер.
Как е в нормалните държави? В САЩ университетите по принцип са частни и една година следване излиза най-малкото 20 000 долара. Който ги няма, работи и тегли почти безлихвен целеви заем. След като завърши, може да го изплаща десет, двайсет години. Следователно и най-бедният има шанс. Каква по-голяма социална справедливост ни е нужна?
Освен това най-кадърните американчета получават стипендии. И не само американчета. Стотици български младежи вземат изпита CAT no интернет, изкарват високи бележки и получават стипендии за американски университети. Това ли е дивият капитализъм?
Ако на висшето у нас се гледа като на бизнес, професорите щяха да получават достойни заплати, а нямаше да вземат подкупи или да се скитат из страната като Матей Миткалото в преследване на хонорарчета.
Но тъй като ние си представяме модернизацията на образованието като някакви джаджи и устройства, цялата дискусия се насочи към някакви "компютърни зали", които трябвало да ги има, а ги нямало.
Всяка мутра има и компютър, и джиесем, но мислите му са обути в цървули. Днес компютрите вече са твърде закъснели. Децата и без това си прекарват живота в геймърските или интернет клубове. А и къде е компютърният учител? Ако някой разбира повече от децата, ще си губи ли времето в училище?
Много по-важна тема от компютрите е това, че децата изобщо не спортуват -но този проблем е остспам настрани от доклада. За градското дете това е пълна трагедия. Ако не спортува, то не се научава да действа, да се бори, физиката му е кекава, онанира ексесивно, пуши, пие, боцка се и ходи с патлак. Детето трябва задължително да се изпоти поне веднъж на ден
У нас обаче много българчета навършват 18, без да са се изпотили поне веднъж през живота си. Учениците имат физическо два пъти в седмицата, което ще рече, че точно 45 минути стоят и нищо не правят, но по шорти.

За разлика от българчето американчето задължително рита, плува или играе баскетбол най-малкото 50 минути на ден. Освен това всяко училище има отбори по основните спортове, където десетки деца тренират всеки ден след часовете. Виждал съм училищни отбори по плуване, които са по-силни от българските национали.

Вярно, американците са богати и там всяко училище има чудесен плувен басейн. Те си ги имаха и когато бяха точно на нашето жизнено равнище. Но да оставим басейните - един кош за баскетбол не струва нищо, а и места много. Във всяко американско училище има поне 10-20 баскетболни табла, било в двора, било на покрива, без да броим гимнастическия салон. Така че според мен преди компютрите Велчев трябва да отпусне бюджет за минимум 6 баскетболни табла на школо, а децата задължително да играят поне по час на ден.

Тестове и 100-бална система

Най-сериозната слабост на доклада е, че едва-едва зачеква темата за обективността на изпитването и оценките. Истината е, че модерното образование започва точно с това. И единственият начин то да се постигне е тестът. Всички други методи за изпитване са неточни, лъжливи, силно субективни и възпитават в ученика подлизурство и параноя.

И обратното - знания, които не могат да се проверят чрез тест, в повечето случаи не са истински позитивни знания, те излишно ни натоварват или най-малкото не са за гимназията. Това важи преди всичко за малоумните "разработки" по литература, които трябва да се забранят със закон, тъй като са много по-вредни от наркотиците.

Тестът превръща учителя от мистик в експерт. Ако оценява знанията ни по някакви си свои вътрешни хормонални усещания, той е малък класен диктатор, на когото децата трябва да целуват задника, а родителите да намазват ръката. Той е като ония мизерници, които отнеха златото на Йовчев в Атина.

И обратното, когато децата биват изпитвани чрез солидни и компетентно създадени тестове, учителят не може да се намеси и да прояви субективизъм. Той самият също подлежи на оценка. Щом на един и същ годишен тест неговите деца са изкарали 60 точки при 75 средно за страната, значи толкова го бива, такава трябва да му е и заплатата.

За съжаление тестовете не падат от небето. По-точно, у нас никой не може да изработва достатъчно компетентни и всеобхватни тестове. Поне това, което е попадало пред очите ми, е някаква пародия. Нещо като първия български автомобил. Ако искаме да въведем тестовете, трябва да внесем ноу-хау, да изпратим специалисти да се учат, да създадем институт. Нещо трябва да се предприеме, и то незабавно!

И първото, което трябва да се въведе заедно с тестовете, е 100-балната система за изпитване на всички нива. Шестобалната просто не е пригодена за тази цел.

...


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: За БГ убразованието
МнениеПубликувано на: 03 Ное 2009, 10:22 
...
Зубренето

Българинът зубри поне 10 пъти повече безсмислени текстове от американеца, а основният му изпит в живота - матурата, е едно огромно, непоправимо травмиращо зубрене. То е като нокаута в бокса. Човек трябва да натовари активната си памет с всички знания от 5 г. учене и да е в състояние да ги възпроизведе почти буквално в рамките на час-два. Това естествено е невъзможно. От едната страна тъпчеш, от другата изпада. Затова успехът или провалът са чиста случайност. На другия ден след матурата младежът не помни нищо, но се чувства като ударен с кирка по главата и никога не идва на себе си! Той е на 18, а половината му мозък вече е отишъл.

Ако изпитът е един голям и тотален тест, какъвто е американският CAT, зубренето само пречи. Щом някога си го учил и си го разбрал, няма начин да не познаеш правилния отговор от 4-те посочени. Може да се провалиш само ако си си задръстил мозъка с назубрени боклуци.

Човешката глава е като компютъра -

големите масиви от знания дремят някъде в харддиска, а активната памет се товари само с ограничен брой действащи в момента програми. Колкото повече товарим тази активна памет, толкова по-пасивна става. Накрая напълно блокира.

Същото е и с децата. Едно дете, което е научило наизуст 20-30 малоумни литературни "разработки" на някой наш графоман, вече е умствен инвалид и не може да напише едно свястно изречение. Никога няма да стане Шекспир, дори и Ст.Ц. Даскалов няма да стане.

Какво все пак трябва да се учи наизуст? Може би най-добрите стихове от най-добрите поети. Това е така, защото поезията не е просто текст - тя е като компютърна програма, чрез която човек омагьосва думите и ги прави триизмерни. Дете, което знае наизуст "Светлий спомен за теб е кат книга любима", мисли много по-красиво и преди всичко ефективно от дете, което е назубрило литературния разбор на "Една българка".

Но проблемът със зубренето е много по-дълбок. Самите българските учебници и учебни методи са изградени върху наизустяването. В англосаксонското образование на първо място е практиката, играта, активното постигане на знанията. Затова понякога ни се струва, че там знанията им са по-малко, но после виждаме, че ги използват много по-добре от нас.

Един познат завърши морското във Варна, постъпи като помощник-капитан на кораб, но ми се оплака: "Аз имам тапия за капитан, но на практика сега започвам от юнга". А един англичанин работи като моряк, но заедно с това учи и се явява на изпити. Получи ли капитанска диплома, значи вече е завършен морски вълк.

Нормален учебен ден

Едно от безумията на "българското образование е, че в много училища още се учи на две смени от по 5-6 часа. Така всичко се претупва и се прехвърля в домашното зубрене и частните уроци. Това обаче е извънредно, кризисно училище. То разбива физиологическият ритъм на децата, те нямат устойчив дневен режим, а и програмата не е пълноценна.

Едно време извинението бе, че децата са много, а класните стаи не достигат. Днес децата са кът, уж има излишък и от училища, и от учители, но двете смени са си две смени. Истината е, че ако зависеше от учителското тяло, щяхме да имаме по 15 минути училище и 8 часа частни уроци на ден.

Нещата са прости - нормалният учебен ден е 8 часа. От тях 1 час се спортува активно, всеки ден. Друг цял час е отделен за нормално хранене. Пак всеки ден. Остават 6 часа - точно колкото е нужно за уроците в една гимназия.

В западните гимназии един предмет се учи всеки ден. Когато се изчерпва, започва се друг. В България предметът се учи през ден, през два или дори през шест. Така всичко научено веднага се забравя. Затова ако някой тук е успял да овладее чужд език, учейки 1 час седмично, той заслужава Нобелова награда.


Последно избутване Anonymous от 03 Ное 2009, 10:22


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов