Някои добавки към доклада на Милен Велчев за образованието Валери Найденов
Докладът на финансовия министър за българското образование цопна в блатото, направи няколко кръга и водата май затихна. Най-активно отношение към него взеха само някои бюрократи от областта на просветата - че това не е работа на министъра на финансите, да си гледал бюджета, имало си специалисти. Истината е, че образованието плаче за реформа, но бюрокрацията се бори да запази статуквото. Хората от системата по принцип няма как да я променят. Те не могат да се вдигнат за ушите. Промяната може да дойде само отвън, и то от хора, които могат да съпоставят нашето със западното (поточно англосаксонското) образование. А Милен Велчев е тъкмо един от тях, предполагам. Освен това финансовата картина винаги говори много. Знаем например, че бюджетът вече дава по 1,5 милиарда лева на година за образование. Истинските обществени разходи обаче със сигурност са поне 2-3 пъти по-високи. Въпросът е - какво получаваме срещу тези пари и кой го получава. Щом завършат университета, кадърните български младежи моментално духват на Запад. Обучавали сме ги 15 години, да не говорим, че сме ги създавали и възпитавали, след което ги харизваме на бедна Германия, Швейцария, Англия и др. Така за последните 10-12 г. сме субсидирали Запада с поне 700 000 висшисти. Тъй като в доклада тази сметка липсва, аз приемам, че цялостното образование на един висшист струва на страната ни най-малкото 100 000 долара. Значи сме подарили на богатите страни поне 70 милиарда долара. Тази сума може да се оспори, но милиардите пак са си много. Да образоваме безплатно бъдещи емигранти, е все едно да ей изнесем радиаторите на балкона и да отопляваме атмосферата, а самите ние да зъзнем вътре и да псуваме топлофикацията. Така че дайте да приберем радиаторите вътре - висшето трябва да се заплаща от висшиста в пълен размер. Как е в нормалните държави? В САЩ университетите по принцип са частни и една година следване излиза най-малкото 20 000 долара. Който ги няма, работи и тегли почти безлихвен целеви заем. След като завърши, може да го изплаща десет, двайсет години. Следователно и най-бедният има шанс. Каква по-голяма социална справедливост ни е нужна? Освен това най-кадърните американчета получават стипендии. И не само американчета. Стотици български младежи вземат изпита CAT no интернет, изкарват високи бележки и получават стипендии за американски университети. Това ли е дивият капитализъм? Ако на висшето у нас се гледа като на бизнес, професорите щяха да получават достойни заплати, а нямаше да вземат подкупи или да се скитат из страната като Матей Миткалото в преследване на хонорарчета. Но тъй като ние си представяме модернизацията на образованието като някакви джаджи и устройства, цялата дискусия се насочи към някакви "компютърни зали", които трябвало да ги има, а ги нямало. Всяка мутра има и компютър, и джиесем, но мислите му са обути в цървули. Днес компютрите вече са твърде закъснели. Децата и без това си прекарват живота в геймърските или интернет клубове. А и къде е компютърният учител? Ако някой разбира повече от децата, ще си губи ли времето в училище? Много по-важна тема от компютрите е това, че децата изобщо не спортуват -но този проблем е остспам настрани от доклада. За градското дете това е пълна трагедия. Ако не спортува, то не се научава да действа, да се бори, физиката му е кекава, онанира ексесивно, пуши, пие, боцка се и ходи с патлак. Детето трябва задължително да се изпоти поне веднъж на ден У нас обаче много българчета навършват 18, без да са се изпотили поне веднъж през живота си. Учениците имат физическо два пъти в седмицата, което ще рече, че точно 45 минути стоят и нищо не правят, но по шорти.
За разлика от българчето американчето задължително рита, плува или играе баскетбол най-малкото 50 минути на ден. Освен това всяко училище има отбори по основните спортове, където десетки деца тренират всеки ден след часовете. Виждал съм училищни отбори по плуване, които са по-силни от българските национали.
Вярно, американците са богати и там всяко училище има чудесен плувен басейн. Те си ги имаха и когато бяха точно на нашето жизнено равнище. Но да оставим басейните - един кош за баскетбол не струва нищо, а и места много. Във всяко американско училище има поне 10-20 баскетболни табла, било в двора, било на покрива, без да броим гимнастическия салон. Така че според мен преди компютрите Велчев трябва да отпусне бюджет за минимум 6 баскетболни табла на школо, а децата задължително да играят поне по час на ден.
Тестове и 100-бална система
Най-сериозната слабост на доклада е, че едва-едва зачеква темата за обективността на изпитването и оценките. Истината е, че модерното образование започва точно с това. И единственият начин то да се постигне е тестът. Всички други методи за изпитване са неточни, лъжливи, силно субективни и възпитават в ученика подлизурство и параноя.
И обратното - знания, които не могат да се проверят чрез тест, в повечето случаи не са истински позитивни знания, те излишно ни натоварват или най-малкото не са за гимназията. Това важи преди всичко за малоумните "разработки" по литература, които трябва да се забранят със закон, тъй като са много по-вредни от наркотиците.
Тестът превръща учителя от мистик в експерт. Ако оценява знанията ни по някакви си свои вътрешни хормонални усещания, той е малък класен диктатор, на когото децата трябва да целуват задника, а родителите да намазват ръката. Той е като ония мизерници, които отнеха златото на Йовчев в Атина.
И обратното, когато децата биват изпитвани чрез солидни и компетентно създадени тестове, учителят не може да се намеси и да прояви субективизъм. Той самият също подлежи на оценка. Щом на един и същ годишен тест неговите деца са изкарали 60 точки при 75 средно за страната, значи толкова го бива, такава трябва да му е и заплатата.
За съжаление тестовете не падат от небето. По-точно, у нас никой не може да изработва достатъчно компетентни и всеобхватни тестове. Поне това, което е попадало пред очите ми, е някаква пародия. Нещо като първия български автомобил. Ако искаме да въведем тестовете, трябва да внесем ноу-хау, да изпратим специалисти да се учат, да създадем институт. Нещо трябва да се предприеме, и то незабавно!
И първото, което трябва да се въведе заедно с тестовете, е 100-балната система за изпитване на всички нива. Шестобалната просто не е пригодена за тази цел.
...
|
|